Високите сгради трябва да отговарят на специални изисквания

 СЪГЛАСНО НАРЕДБАТА ЗА ПРОТИВОПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ ВЪВ ВИСОКИ СГРАДИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА  

Санкциите за неподдържаност и неизправност на пожарен кран, оставени леснозапалими материали по етажните площадки и липсващи маркучи, започват от 200 до 2000 лв. за първо нарушение, в последствие се стига до глоби в размер от 5000 лв.

Строително-технически норми при проектиране и изграждане

Според данните в неотдавнашно изследване на Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” половината от пожарите в града възникват в жилищния сектор и то най-вече във високи сгради. Опасността при сградите с височина над тридесет метра се обуславя от бързото разрастване на огъня заради т.нар. коминен ефект, задимяването на пътищата за евакуация и затрудненията при предвижването на много хора до излизането им на безопасно място. Изискванията към проектирането и строителството на високи сгради, с оглед осигуряване на противопожарната им безопасност, са регламентирани в Наредба 2 “Противопожарни строително-технически норми”. В нормативния документ на високите сгради е отделено специално място. Там е посочено, че те трябва да се проектират с I-ва степен на пожароустойчивост, при спазване на съответните норми за изграждане на стълбищата, асансьорните уредби, системите за пожароизвестяване и пожарогасене и т.н.

Класификация на сградите
Според Наредба 2 високи са сградите с десет и повече етажа, или с височина над 30 m. Високите производствени, жилищни или обществени сгради се класифицират в три групи. В първа група са включени сградите с до 16 етажа, или с височина от 30 до 50 m включително. Втората група обединява сгради от 17 до 25 етажа, или с височина над 50 до 75 m. Сградите с височина над 75 m са класифицирани в група III. При определяне на етажността на сградите се вземат предвид и всички надземни етажи, както и таванският етаж. Приземният етаж се взема предвид, когато междуетажната конструкция, отделяща го от първия етаж, е най-малко на 2 m над планировъчното ниво на терена. При определяне на височината на сградите се отчита разстоянието от средното планировъчно ниво на прилежащия на ограждащите стени терен до най-високата точка на покрива. Игнорират се машинните помещения за асансьори, куполи и други подобни необитавани помещения, ако площта им не надвишава 25% от застроената площ на сградата.

Проектиране на високи сгради
В съответствие с противопожарните строително-технически норми, високите сгради на хотели и общежития се проектират от първа група (с височина до 50 m). Също така не е разрешено проектирането на болници, поликлиники, санаториуми, родилни, старчески домове и други здравни обекти като високи сгради.

Изисквания към гаражите във високи сгради
В подземните етажи на високите сгради се допуска предвиждане на гаражи, но при положение, че бъде спазено условието те да са изолирани от високото тяло на сградата. Изолацията им се осъществява с негорими стени и покритие. Гаражите следва да разполагат и с изходи, водещи директно навън. Допуска се връзка на гаража с приземния етаж на сградата посредством самостоятелно стълбище, през пожарозащитно преддверие с осигурено повишено налягане. Не се допуска връзка на гаража със стълбищата и асансьорите на високото тяло. Носещите стени и колони в рамките на гаража се проектират с граница на пожароустойчивост най-малко 4 h, а покритието и подът – най-малко 2 h. За отдимяване на гаража се предвиждат димооттводни люкове – с ръчно или автоматично отваряне и площ не по-малка от 0,2 % от площта на пода, или с механична вентилация, осигуряваща най-малко трикратен въздухообмен на час.
Евакуацията на автомобилите се осъществява съгласно изискванията на чл. 204. Той гласи, че трябва да се предвидят рампи, както следва: до 100 автомобила – най-малко една еднолентова рампа; от 101 да 400 автомобила – най-малко една двулентова рампа; над 401 автомобила – най-малко две еднолентови рампи, разположени разсредоточено.

Изисквания към трансформаторите в сградите
С цел осигуряване на устойчива пожаробезопасност е забранено вграждането на трансформатори във високите жилищни сгради. Допускат се само сухи с негорим пълнеж трансформатори или трансформатори с горим пълнеж, с обща вместимост не повече от 1000 kg масло. При това, ако стените и покритията на помещенията са негорими, с граница на пожароустойчивост най-малко 2 часа и 30 минути и помещенията имат непосредствен изход навън. Под трансформатора се предвижда бетониран маслоприемник.
Също така е недопустимо и изграждането на помещения на котелни за високо налягане и на складове за гориво в подземните етажи. Необходимо е, за да бъде подсигурена безопасността на ползвателите, всеки етаж (включително и тези под планировъчното ниво на терена) на промишлени и обществени сгради да се проектира с най-малко два евакуационни изхода. Допуска се и едно евакуационно стълбище за жилищни сгради и общежития от I група, с площ до 500 m2, за тези от II и III група – с площ до 400 m2. При коридорите с дължина 60 и повече метра е в сила изискването да се разделят с прегради със самозатварящи се димоуплътнени врати на разстояние не повече от 30 m една от друга. Възможно е вратите да са остъклени с обикновено или армирано стъкло с дебелина не по-малко от 5 mm.

Противопожарни изисквания към стълбищата
Стълбищата във високи сгради, отговарящи на нормативните изисквания в наредбата, са:
– незадимими;
– имат най-малко една външна стена с директно осветление;
n изолирани са от подземния етаж посредством три последователни самозатварящи се димоуплътнени врати с две пожарозащитни преддверия, едно от които може да бъде в самото стълбище.
Влизането в подземния етаж на производствени сгради от всички групи, на обществени и жилищни сгради от II и III група, както и на високи сгради от всички групи с вътрешни стълбища трябва да става извън централното стълбище. Също така стълбищата трябва да бъдат изолирани от етажите, посредством плътни негорими стени и димоуплътнени самозатварящи се врати, както и от асансьорните шахти – чрез две последователни димоуплътнени самозатварящи се врати. Препоръчително е стълбищата да са с изход към покрива, който да е пригоден за пребиваване на хора и извършване на спасителни работи – за сгради от II и III група. Изходът на стълбите трябва да води непосредствено навън или през самостоятелен проход. Допуска се изход във вестибюл през пожарозащитно преддверие с осигурено повишено налягане.
Позволени са и вътрешни стълбища без външни стени и директно осветление, ако са изолирани от етажа посредством пожарозащитно преддверие. Необходимо условие е и сградата да е осигурена с автоматична пожароизвестителна инсталация, свързана със системите за създаване на повишено налягане и за обездимяване, както и с евакуационното осветление. При сгради от I група се допуска остъкляване със стъклени блокове или с армирано стъкло на стълбището към коридори, вестибюли и преддверия.

Начини за осигуряване на незадименост на стълбищата
Незадимимостта на стълбищата на високите сгради се осигурява още на проектно ниво по няколко начина. Например, чрез открита въздушна зона (лоджия, тераса или галерия) по фасадата на сградата, която свързва стълбището с всеки етаж на сградата (задължително условие за сгради от III група). Друг начин включва създаване на повишено налягане в пожарозащитното преддверие пред стълбището на всеки етаж, в стълбището и в асансьорните шахти на сгради с вътрешно стълбище. Третата възможност се основава на създаването на повишено налягане в стълбището и в асансьорните шахти – за сгради от I и от II група. По отношение на стълбищните рамена във високите обществени сгради има изискване, според което те се проектират с широчина най-малко 1,35 m. Разстоянието от изхода на най-отдалеченото помещение до входа на най-близкото незадимимо стълбище трябва да бъде не повече от 25 m. За жилищните сгради, общежитията и хотелите това разстояние се определя от входните врати на жилищата и самостоятелните стаи.

Нормативни изисквания към облицовъчните материали
Във високи сгради не е разрешено използването на облицовки от горими и трудногорими материали на стени и тавани по пътищата за евакуация, както и в помещения за масово събиране на хора. Също така не се допуска проектиране на преградни стени и фасади от горими и трудногорими материали.  По отношение на стълбищата не е разрешено предвиждането на подобни материали и за подови покрития. Не се допускат и отвори на сметопроводите и помещенията за тях към незадимими стълбища.
Спрямо вертикалните канали за електрозахранването и санитарно-техническите инсталации има специални изисквания. Например, когато те пресичат междуетажните конструкции на сградата следва да се проектират уплътнени с негорими материали на всеки етаж и с граница на пожароустойчивост най-малко 1h. Съответно, ревизионните им отвори трябва да са защитени с негорими димоуплътнени врати и капаци. Допълнително изискване е вентилационните канали на кухните и санитарните възли да се проектират негорими и непозволяващи проникването на дим към помещението.

Асансьорни шахти и машинни помещения
Асансьорите във високите сгради се проектират от плътни негорими стени и покрития, с граница на пожароустойчивост най-малко 2 h, съгласно нормативния документ. Ако асансьорните шахти достигат подземния етаж е необходимо да се проектират изолирани с три последователни димоуплътнени самозатварящи се врати, като едната от тях може да бъде вратата на асансьора.
Пред вратите на асансьорните шахти в складови помещения се предвижда пожарозащитно преддверие с осигурено повишено налягане и с димоуплътнени самозатварящи се негорими врати, с граница на пожароустойчивост най-малко 45 мин.
По отношение на високите сгради (с изключение на жилищните сгради от I група с външно директно осветено стълбище) е задължително да се предвидят асансьори, осигурени със специален пусков ключ, който позволява задействането им само от лицата, извършващи аварийно-спасителни работи по време на пожар в сградата.

Автоматични пожароизвестителни системи
Важно изискване към високите сгради е предвиждането на автоматична пожароизвестителна система и бутонни известители. Това изискване се отнася с особена сила за обществените сгради и общежитията от всички групи, както и за жилищните сгради с вътрешно стълбище от всички групи, и за жилищните сгради с директно осветено стълбище от III група. Непосредствено до входа на жилищните сгради и на всеки техен етаж (за обществени сгради) се предвиждат алармиращи устройства, свързани с пожароизвестителната инсталация.
Системата за оповестяване на хората, пребиваващи в сградата, е задължителна при проектирането на всички помещения на високите производствени и обществени сгради.

Автоматична пожарогасителна инсталация
следва да се заложи в проекта на всички помещения (с изключение на санитарни възли, вентилационни камери, бойлерни, хладилни камери и други мокри помещения) на високи производствени сгради от всички групи. Пожарогасителната инсталация е задължителна и за обществени сгради и общежития от II и III група, както и за гаражи в обема на високите сгради с над 50 автомобила в едно помещение (съгласно чл. 478). Най-малко от едната страна на високите сгради се предвижда достъп за пожарни автомеханични стълби, от площадка с размери 12,5/15,5 m, отстояща на 10 m от сградата и път до нея, с широчина най-малко 3,5 m. Ниската част на сградите към страната на площадката следва да не излиза пред високото тяло повече от 5 m